Полифенол от гроздето и някои горски плодове, популяризиран като добавка за дълголетие. Данните при хора са ограничени и не показват, че удължава живота.
Ресвератролът е полифенол от групата на стилбените, който растенията произвеждат при стрес и атака от патогени — открива се в кожата на червеното грозде, боровинките и фъстъците. Интересът към веществото тръгва от наблюдението, че червеното вино съдържа повече от него, отколкото бялото, а по-късно и от хипотезата, че имитира ефекта на калорийното ограничение. При хора обаче резултатите остават значително по-скромни от очакванията, поставени от лабораторните проучвания.
Хипотезата за механизма минава през активиране на сиртуин 1 (SIRT1), ензим, свързван с клетъчните ефекти на калорийното ограничение, и през пътя на AMPK. Проблемът е, че дозозависим метаанализ на човешки изпитвания не открива значим ефект на добавката върху експресията или активността на SIRT1 в организма — самата основа на маркетинговото послание остава непотвърдена при хора, дори когато лабораторните модели изглеждат обещаващи.
Основното практическо ограничение е бионаличността. Ресвератролът се усвоява бързо в червата, но също толкова бързо се обработва от черния дроб чрез глюкурониране и сулфатиране, така че свободната активна форма в кръвта остава ниска независимо от приетата доза. Чревната микробиота участва допълнително в преработката му, което обяснява защо еднакви дози дават различен резултат при различни хора и защо изследванията си противоречат толкова често.
Продава се почти изцяло като пречистен транс-ресвератрол, добиван от корена на растението Fallopia japonica или синтетично, а не от гроздова кожа, както подсказва маркетингът. Количеството в чаша червено вино е нищожно спрямо капсулна доза, затова сравненията с „литри вино на ден“ по опаковките са подвеждащи. Ранните заглавия за удължаване на живота идват от затлъстели мишки на високомаслена диета; при генетично разнородни, здрави мишки строго проведени изпитвания на Националния институт за стареене в САЩ не откриват ефект върху преживяемостта.
Отделни метаанализи отчитат леко понижение на систолното и диастолното налягане, но други прегледи на съдовите показатели не откриват еднопосочна зависимост доза–ефект.
Обединени резултати при хора с наднормено тегло или диабет тип 2 не показват значима промяна в триглицеридите, холестерола или HbA1c.
Дозозависим метаанализ на клинични изпитвания не открива значим ефект върху SIRT1 при хора, въпреки че точно този механизъм стои зад по-голямата част от рекламата на веществото.
Строго проведени изпитвания при генетично разнородни мишки не отчитат полза за преживяемостта; при хора подобни данни изобщо не съществуват.
Обичайна доза: 150–500 мг транс-ресвератрол дневно. Изпитвания за поносимост стигат до 5 г дневно, но по-високите дози не показват по-добър резултат при здрави хора, а по-скоро повече стомашни оплаквания.
Приема се обичайно веднъж дневно, с храна, съдържаща мазнина. Ниската бионаличност остава основното ограничение независимо от дозата или формата на продукта.
В дози до около 1 г дневно се понася добре. При по-високи дози, а особено около 5 г, зачестяват стомашно-чревни оплаквания — гадене, диария, коремен дискомфорт. Ресвератролът инхибира част от чернодробните ензими от групата на цитохром P450, което теоретично може да повиши плазмените нива на определени лекарства, включително антикоагуланти, затова съпътстващата терапия изисква лекарска консултация. Дългосрочна безопасност при дневен прием над препоръчителните дози не е добре проучена.