NAC (N-ацетилцистеин) е предшественик на глутатиона и има утвърдени медицински приложения като муколитик и антидот при отравяне с парацетамол. Това не означава автоматична полза като добавка за „детокс“ или общ имунитет.
NAC доставя цистеин — аминокиселината, която ограничава скоростта на собствения синтез на глутатион в клетките. Затова се приема, за да повиши индиректно нивата на този основен вътреклетъчен антиоксидант, вместо самия глутатион, чието усвояване през устата е ниско. Извън добавъчния пазар веществото е регистриран лекарствен продукт: муколитик при бронхиална секреция и венозен антидот при животозастрашаващо отравяне с парацетамол.
Механизмът обяснява защо NAC се изследва в толкова различни посоки. В дихателните пътища веществото разрежда секрета и допълва антиоксидантния капацитет на лигавицата. В централната нервна система влияе на глутаматната трансмисия през цистин-глутаматния преносител, което е в основата на изпитванията при силно желание за употреба на психоактивни вещества и някои психиатрични състояния. Двата ефекта, муколитичен и невромодулаторен, обясняват защо резултатите варират толкова силно според конкретното приложение.
Употребата като антидот при отравяне с парацетамол е установена болнична практика с десетилетия натрупани данни и няма нищо общо с продаваните в аптеката ниски добавъчни дози. Тази репутация на доказано животоспасяващо вещество обаче се пренася неоснователно върху добавките за общ имунитет или „детокс“, за които подобни преки данни липсват.
На пазара се среща основно като прах или капсули с NAC, понякога с ентерично покритие с претенция за по-добро усвояване, без солидни сравнителни данни в подкрепа. Отделно се продава и самият глутатион в редуцирана или липозомна форма, по-скъп директен път към същата цел, но без доказано предимство пред NAC при перорален прием.
Едно голямо шестмесечно проучване при възрастни хора отчита по-рядка и по-лека симптоматика, но резултатът не е потвърден в по-нови независими изпитвания.
Метаанализ на плацебо-контролирани проучвания отчита намаление на силното желание за употреба на различни вещества, макар и с висока разнородност между изследванията.
Систематичен преглед и метаанализ отчитат подобрение на част от метаболитните и хормоналните показатели при синдрома на поликистозните яйчници.
Ролята на NAC като предшественик на глутатиона е добре описана биохимично, но липсват преки изпитвания, показващи полза от нея при здрави хора без конкретна диагноза.
Обичайна доза: 600–1 200 мг дневно, разделени на два приема. В проучвания за зависимости и психиатрични протоколи са изследвани по-високи дози, до 2 400–3 000 мг дневно, но само под лекарско наблюдение.
Приема се обичайно с храна — характерната сярна миризма и вкус са по-поносими на пълен стомах, а стомашното дразнене е по-рядко.
Най-честите оплаквания са стомашно-чревни — гадене, диария, коремен дискомфорт, понякога и до една четвърт от приемащите. Възможни са и леки алергични реакции, по-чести при хора с астма. NAC взаимодейства опасно с нитроглицеринови препарати, като предизвиква силно понижение на кръвното налягане и главоболие, а поради теоретичен ефект върху съсирването е разумно да се спре преди планова операция. Дългосрочна безопасност при дози над 1 200 мг дневно извън контролирани проучвания не е добре установена.