Аминокиселина, от която мозъкът синтезира допамин и норадреналин. Данните сочат полза предимно при остър, интензивен стрес (студ, шум, недоспиване), а не при обичайно спокойно ежедневие.
Тирозинът е аминокиселина, от която мозъкът синтезира допамин и норадреналин. При интензивен физически или психически стрес (студ, шум, недоспиване, тежка физическа подготовка) запасите от тези невротрансмитери намаляват, заедно със способността за концентрация. Приемът на тирозин цели да поддържа тези резерви, докато трае натоварването.
Ензимът тирозин хидроксилаза, лимитиращата стъпка в синтеза на катехоламини, превръща тирозина в L-DOPA, от която мозъкът произвежда допамин и норадреналин. При остър стрес катехоламиновите неврони изпразват наличните запаси по-бързо, отколкото тялото ги възстановява, и представянето спада. Добавъчният прием осигурява повече суровина за синтеза, но не покачва отделянето над обичайните регулаторни граници, затова ефектът личи само при система под напрежение, не в покой.
Тирозинът не е незаменима аминокиселина: тялото го синтезира от фенилаланин, а храни като сирене (оттам идва и името, от гръцкото tyros), яйца, риба и соя го съдържат в достатъчни количества за обичайно, спокойно ежедневие. Дефицит при здрави хора с балансиран хранителен режим е рядкост; добавката има смисъл само когато натоварването временно надхвърля обичайните нужди.
На пазара се среща и N-ацетил-L-тирозин (NALT), рекламиран като по-лесно разтворим. Проблемът е обратен: тялото го превръща обратно в тирозин с ниска ефективност, а голяма част напуска организма непроменена през бъбреците. Свободната форма остава по-добре проучената и по-евтина опция. Друг практически детайл: тирозинът споделя транспортната система през кръвно-мозъчната бариера с други едри неутрални аминокиселини, затова прием заедно с богата на протеин храна намалява усвояването му.
Систематичен преглед на кросоувър проучвания отчита запазено внимание и работна памет при студ, шум, недоспиване и претоварване с няколко задачи едновременно.
Без наличен стресов фактор проучванията не откриват предимство пред плацебо; тирозинът не е всекидневен стимулант.
По-голямо контролирано проучване не открива антидепресивен ефект спрямо плацебо, въпреки биологично правдоподобния механизъм.
Изследваната доза е 100–150 мг на килограм телесно тегло (около 7–12 г за възрастен), приета еднократно 30–60 минути преди очаквания стресов фактор (изпит, нощна смяна, тежка физическа задача). Търговските капсули обикновено съдържат 500–1 500 мг, доза далеч под изследваната, което обяснява защо мнозина не усещат разлика.
При гадене от еднократна голяма доза тя може да се раздели на две по-малки, приети в рамките на час преди натоварването. Ежедневен, продължителен прием без конкретен стресов повод няма установена полза.
Тирозинът е противопоказан при едновременен прием с МАО-инхибитори (например фенелзин, транилципромин), защото комбинацията може да предизвика опасно покачване на кръвното налягане. Не се препоръчва при хипертиреоидизъм и болест на Грейвс, тъй като тирозинът е градивен елемент на тиреоидните хормони и може да завиши нивата им; предпазливост е нужна и при прием на левотироксин. Хора на леводопа за болестта на Паркинсон е добре да разделят приема във времето, защото двете вещества си оспорват усвояването в червата. При високи дози са възможни леки странични ефекти: гадене, главоболие, безсъние. Данните за бременност и кърмене липсват, затова добавката се избягва в тези периоди.