Съединение, което участва в преноса на мастни киселини в митохондриите. Въпреки популярността му като „фет бърнър“, ефектът върху теглото при хора без дефицит е малък.
L-карнитинът пренася дълговерижни мастни киселини през вътрешната митохондриална мембрана, където се превръщат в енергия чрез бета-окисление. Тялото го синтезира само от лизин и метионин, а черният дроб и бъбреците покриват по-голямата част от нуждите; допълнителен прием идва от червено месо и риба. Маркетингът го представя като директен ускорител на изгарянето на мазнини, но ролята му е само транспортна: пренася горивото, не ускорява самия метаболизъм.
Пренасянето през митохондриите обяснява защо ефектът е ограничен: ако доставката на мастни киселини вече не е спъната, добавянето на още карнитин не ускорява нищо допълнително. Отделно съществува любопитен механизъм — мускулното усвояване на карнитин зависи от инсулина. Проучване на екип от Нотингамския университет показва, че самостоятелен прием на карнитин почти не променя мускулното му съдържание, но хроничен прием заедно с голяма доза въглехидрати (достатъчна за инсулинов скок) в продължение на седмици повишава мускулните запаси с около 15–21% и измества горивото към мазнини при лека до умерена интензиприемт. Опит да се замени част от въглехидратите с протеин не сработи — протеинът притъпява инсулиновия отговор.
Хранителният прием идва почти изцяло от животински продукти; вегетарианците и веганите тръгват от по-ниски телесни запаси, макар клиничен дефицит при здрави хора да е рядкост. Усвояването от добавка е слабо — само около 14–18% от приетата доза стига до кръвта, за разлика от карнитина, приет с храна.
Формата има значение за целта: L-карнитин L-тартарат е формата, изследвана при възстановяване след тренировка; ацетил-L-карнитинът преминава по-лесно кръвно-мозъчната бариера и затова е формата, проучвана при когнитивни ефекти. Глицин-пропионил-L-карнитинът повишава маркери на азотния оксид, но това не се е превърнало в измерим прираст на представянето в проучванията. Обикновеният L-карнитин остава най-евтин и най-подходящ за целта „отслабване“, макар и с малък ефект.
Метаанализи отчитат намаление на теглото с около 1–1,3 кг спрямо плацебо, без значима промяна в процента телесни мазнини или обиколката на талията.
При 2 г L-карнитин L-тартарат дневно за няколко седмици се отчитат по-ниски маркери на мускулно увреждане и по-слаба субективна болезненост; самото представяне на тренировката не се подобрява.
Най-последователният ефект е върху подвижността на сперматозоидите; данните за концентрация и морфология са по-противоречиви, а ефектът върху честотата на забременяване не е категоричен.
Малък, статистически значим ефект при леко когнитивно нарушение или лека деменция; липсват данни за полза при здрави хора без нарушение.
Поддържаща доза: 2 000–3 000 мг дневно, разделени на 2 приема. При доза над 2 г дневно проучванията не отчитат допълнителна полза за теглото — има практически таван.
Ефектът върху възстановяването и репродуктивните показатели се измерва след седмици до месеци на редовен прием, не еднократно. Ако целта е мускулно усвояване, приемът заедно с богато на въглехидрати хранене е единственият демонстриран начин за реално повишаване на мускулните запаси.
Обичайно поносим при дози до около 4 г дневно; възможни са стомашно-чревен дискомфорт и характерна „рибена“ телесна миризма при по-високи дози. Чревните бактерии превръщат карнитина в триметиламин-N-оксид (TMAO), за който има данни за връзка със сърдечно-съдов риск при животни и при хора с определен тип хранене; при дозите, използвани в добавки, връзката при хора остава недоказана. При прием на антикоагуланти (варфарин) е възможно засилване на ефекта им и е нужно проследяване на INR. Карнитинът може да отслаби ефекта на левотироксин при заместителна терапия с щитовидни хормони. При гърчово разстройство регулаторните източници препоръчват предпазливост, макар преки клинични данни за повишен риск да липсват. При бъбречно заболяване, прием на лекарства или бременност се консултирайте с лекар.