Активното вещество на куркумата, свързано с възпалението и болката при остеоартрит. Резултатът зависи силно от формата, защото чистият куркумин се усвоява зле.
Куркуминът е основният куркуминоид в куркумата. Данните сочат умерена полза за болката при остеоартрит на коляното и за понижаване на възпалителни маркери, но чистият куркумин се усвоява много слабо, затова резултатът зависи силно от формата на продукта.
Свободният куркумин се усвоява толкова слабо, че често не се открива в кръвта дори при грамови дози. Затова много от положителните проучвания използват формули с повишено усвояване (Meriva, Theracurmin, BCM-95) или добавен пиперин, а ползата от тях не се пренася автоматично върху евтиния 95% екстракт.
Именно тук е и предупреждението за безопасност. NIH описва куркумата като добре документирана причина за рядко, но реално чернодробно увреждане, а част от случаите са свързани с продукти с високо усвояване и с пиперин. Тоест същите форми, които усилват ефекта, може да носят и по-висок риск.
Метаанализ отчита намаление на болката, съпоставимо с НСПВС, но с ниско качество.
Понижение на CRP, IL-6 и TNF-α; ефектът за IL-6 е най-устойчив.
Малки и кратки проучвания като допълнение при депресия; предварително.
Обичайно 500–2000 мг куркуминоиди дневно, често разделени и с храна, съдържаща мазнина. Проучванията при остеоартрит ползват около 1000 мг. Ако залагате на ефект, форма с повишено усвояване е по-логична от чист прах.
Възможни са стомашни оплаквания и теоретично засилено кървене с антикоагуланти. При жлъчни камъни е нужно внимание, защото куркуминът стимулира жлъчния мехур. Рядко се съобщава чернодробно увреждане, по-често при формите с високо усвояване; спрете при умора, гадене, тъмна урина или жълтеница.