Растителен алкалоид с реален ефект върху кръвната захар и липидите. Важното при него са лекарствените взаимодействия и противопоказанието при бременност.
Берберинът е алкалоид от растения като кисел трън, орегонско грозде и хидрастис. Активира ензима AMPK, което подобрява инсулиновата чувствителност, и понижава LDL, като действа подобно на естествен PCSK9 инхибитор. Ефектът върху захарта зависи от нивото ѝ, затова самостоятелно рядко води до хипогликемия.
Метаанализи показват понижение на кръвната захар на гладно и на гликирания хемоглобин, съпоставимо с метформин в част от директните сравнения. Ефектът е реален, но скромен, а проучванията са предимно краткотрайни, с висока разнородност и без данни за дълготрайни резултати.
Берберинът се усвоява слабо (под 1%), затова дозата е висока и разделена през деня. Освен това потиска чернодробните ензими CYP3A4 и преносителя P-gp и може да повиши нивата на много лекарства. При редовна терапия приемът се обсъжда предварително с лекар или фармацевт.
Понижение на захарта на гладно и на HbA1c при диабет тип 2.
Понижава общия холестерол и триглицеридите; за LDL самостоятелно е по-слаб.
Малко повишение, вероятно по-изразено при жени.
Обичайна доза: 1000–1500 мг дневно, разделени на 2–3 приема с храна. Разделянето поддържа нивата и намалява стомашния дискомфорт, който е чест в първите седмици.
Честите ефекти са стомашно-чревни: диария, запек, спазми и гадене, особено в началото. Берберинът взаимодейства с много лекарства през CYP3A4 и P-gp, включително някои статини, имуносупресори и дигоксин. Противопоказан е при бременност и кърмене, защото измества билирубина и може да предизвика или задълбочи жълтеница при новороденото. Не се дава на бебета.